Веселка ТОНЧЕВА (1973), етномузиколог, фолклорист. Доцент (2010), доктор (2001) в Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Занимава се с традиционна култура (календарна и семейност обредност) и музикален фолклор в България и на славяните на Балканите (македонци, сърби, хървати, славяни в Албания), малцинства в България (българи мюсюлмани) и българи извън България (Австрия, Румъния), музикален фолклор и медии. Теренни изследвания в различни региони на България, в Северна Македония (2005), Румъния (2003), Албания (2007–2017), Сърбия (2011), Косово (2018–2019) и др.

Проекти: Ръководство и участие в редица изследователски проекти в България и с чуждестранни научни институции: Институт за югоизточноевропейски изследвания – Румънска академия на науките, гр. Букурещ, Румъния, Университет за музика и сценични изкуства – Виена, Австрия, Институт за фолклор „М. Цепенков – гр. Скопие, Северна Македония, Институт за етнология и фолклор – гр. Загреб, Хърватия.

Андрей Львович Топорков, главный научный сотрудник Отдела фольклора Института мировой литературы им. А.М. Горького РАН (Москва), доктор филологических наук (ИМЛИ, 1998), профессор (2006), член-корреспондент РАН (2006 г.). Область научных интересов: славянский фольклор, русская литература, история филологической науки, славянская этнография. Член Национального комитета славистов; Комиссии по фольклору при Международном комитете славистов; Комиссии по вербальной магии при ISFNR (Committee on Charms, Charmers and Charming). Участвовал на съездах в Кракове (1998), Любляне , Охриде, Минске, Белграде (2018).

Владимир ПЕНЧЕВ (1957), славист, фолклорист, етнолог. Професор (2017), доктор (1992), в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Занимава се с историография на българската и славянската фолклористика и на българо-чешките културни взаимодействия, с етнология на славянството, изследвания на славянски миграционни общности в България и на български общности в чужбина и т.н. Дългогодишен преподавател по славистика, етнология, културна антропология в Софи, Пловдив и  Благоевград. Участник в славистичните конгреси в София (1988), Братислава, Краков, Охрид и Белград (2018). Член на Комисията за фолклор при МКС (1998-) и Българския национален комитет на славистите (2013-).

Дејан АЈДАЧИЋ (1959), филолог, доктор филолопких наука (2000), професор универзитета у Кијеву, Лођу и Гдањску. Бави се фолклором балканских Словена, етнолингвистиком, народном демонологијом, односом словенског фолклора и књижевности. Теренска истраживања обављао је у источној Србији (1994). Учествовао је на конгресима слависта у Братислави (1993), Кракову, Љубљани, Охриду, Минску и Београду. Члан је Комисије за фолклористику при МКС (2008) и Етнолингвистичке комисије при МКС (2003). Председник је Комисије за фолклористику (2018-).

ЉУБИНКО РАДЕНКОВИЋ (1951), филолог, доктор етнолошких наука (1990), научни саветник (1999), редовни професор универзитета (2004), дописни члан САНУ (2018). Бави се народним бајањима, словенском народном демонологијом, митологијом, народним предањима, словенском народном културом. Теренска истраживања обављао у источној Србији (1972), југозападној Србији (2002), Шумадији (2015), Поморављу (2019).

Учествовао је на конгресима слависта у Братислави, Кракову, Љубљани, Охриду, Минску и Београду. Члан је Комисије за фолклор при МКС (1998) и Етнолингвистичке комисије при МКС (2003). Био је председник Комисије за фолклористику (2003–2013).