С голямо прискърбие съобщаваме, че внезапно ни напусна доц. д-р Екатерина Анастасова (19.IV.1962—15.VI.2025), виден български фолклорист, етнолингвист и антрополог с широк спектър от научни интереси в областта на традиционната и съвременната славянска, балканска и балтийска култура с особен акцент върху народната религиозност, етнически идентичности и национализми.
Завършва руска филология със специализация етнолингвистика в Московския държавен университет „М. В. Ломоносов“ под ръководството на акад. Н. И. Толстой. Научният ѝ път е свързан с Института за фолклор, по-късно Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките, където е била ръководител на Секция „Балканска етнология“ и Секция „Сравнителни фолклористични изследвания“. Автор е на две монографии: Старообредците в България: мит, история, идентичност (1998) и Етничност, традиция, власт (етюди на прехода) (2006), множество статии и студии, съставител е на колективни сборници, тематични броеве на списания. Има широка преподавателска дейност в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, където води курсове по славянски фолклор, славянска етнология, руски фолклор, руска етнология, етничност, нации и национализъм. С особена ангажираност и отдаденост ръководи и обучава дипломанти, докторанти и млади учени специализанти. Участва и ръководи национални и международни проекти с чуждестранни академии на науките в балтийските страни, Румъния, Русия. Член е на Комисията по фолклористика, Комисията по етнолингвистика и Комисията за изследване на старообредството при Международния комитет на славистите, The Ritual Year Working Group SIEF и председател на инициираното и основано от нея общество – International Society for Balkan and Baltic Studies. Като авторитетен учен е канена в международни редакционни колегии като „ETHNICITY“ (Латвия), „Etnografija“ (Литва), главен редактор е на The Yearbook of Balkan and Baltic Studies.
Светла ѝ памет!